Хан Тервел

Вчера се разказваше за хана който нямал такава мисия като никой друг (даже и Борис 1). Той е основателят на България, Хан Аспарух. 701 година синът му Тервел е обявен за хан. Той е препазил цяла Европа като Арабите нападали Византия. Тогава инператорът го помолил да им помогне. Позворили му да мине Босвура и спасил Византия. Всъшност това е било спасение на Европа защото единия от двата начини да я стигнат. И плучил титлата Кесар.
Тѐрвел e вторият владетел на България. Според Именника на българските ханове той наследява Аспарух.
Източниците днес показват различни данни за периода на управлението му 700-721 (701-718) г. През 705 г. е въздигнат от император Юстиниан в римската имперска титла кесар, с което се създава прецедент в историята. Вероятно е бил християнин, подобно на дядо си Кубрат.^[ Източната и западната християнска църква го е канонизирала за светец — свети Тривелий Теоктист, спасител на Европа.
1. Съюзът с Юстиниан II
     През 705 г. Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) бяга от заточение в Херсон, Кримския полуостров и след много премеждия се озовава при Тервел. Двамата сключват сделка — Юстиниан с помощта на 15 000 българи стига до Константинопол и след преврат си връща короната.
Тервел получава областта Загоре (още: Загора), скъпоценни дарове (според легендата Юстиниан кара Тервел да забие копието си в земята и да опре на него щита си. После византийците насипват върху тях злато и скъпоценности докато ги покриват изцяло) и титлата кесар. Тервел получава правата на законен владетел над територии, които доскоро са собственост на Византийската империя.
Изглежда, че Юстиниан допуска този пропуск в имперската доктрина, притиснат от обстоятелствата. Когато се почуства сигурен на престола, той организира поход срещу българите, но е разбит през 708 г. край Анхиало (днешно Поморие).
След убийството на Юстиниан през 711 г. Тервел продължава да се намесва в делата на Империята. Българите ежегодно извършват походи на територията на империята, като този през 716 г. достига до Константинопол. Арабската заплаха и предстояща обсада на византийската столица карат правителството на империята да започне мирни преговори с българите. През 716 г. е сключен мирен договор с новия император Теодосий III, който гласи:

• Византийската империя се задължава да дари на България скъпи червени кожи — символ на царска власт и величие;
• Византийската империя признава българските граници, като в тях влиза областта Загоре;
• двете държави се задължават да си предават емигрантите, които са обвинени в заговор срещу законния владетел;
• право на внос имат само стоки, снабдени с държавен печат. В противен случай подлежат на конфискация — това се смята за първия случай в историята на Европа на клауза в договор, уреждаща икономически проблем.

От Тервел е най-вероятно е създаден най-старият и най-внушителен старобългарски монумент, запазен в Европа — барелефът Мадарски конник като мемориал в чест на бог Тангра, на победите над Византия, в памет на неговия баща Аспарух и в израз на величието на Българската държава.
2. Възможно покръстване
    На намерените досега изображения Тервел е изобразяван с християнски символи. На медальон, принадлежащ вероятно на Тервел, открит през 1972 г., е гравиран древен надпис, който гласи: „Богородице, пази кесаря Тервел“.^[1] Това подкрепя теорията, че всъщност по вероизповедание Тервел е бил християнин. Тази теория се възприема от ст.н.с. Божидар Димитров и редица български учени. Също така според Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“ Тервел е не само християнин, но и се явява първият български светец.^[3] Поради това някои изследователи приемат, че почитаният от БПЦ светец Тривелий Теоктист е самият Тервел.
3. Войната с арабите през 716-717 г.
    На 25 март 717 г. за византийски император е коронясан Лъв III Исавър, поставил началото на Сирийската династия. През лятото на същата година Маслама, брат на арабския халиф Сюлейман, преминава Дарданелите и блокира по суша Константинопол с 200-хилядна армия. Флотът на арабския пълководец също е огромен — според арабски източници наброява 2500 кораба. Египетски моряци-християни дезертират от арабския флот и дават ценна информация на Лъв III Исавър за тактиката и намеренията на Маслама. С помощта на гръцки огън императорът разгромява вражеския флот.
Още през 717 г., осланяйки се на договора с България, империята се обръща за помощ към Тервел, който незабавно се отзовава. Стълкновението между българи и араби пред стените на Константинопол намира отражение в значителен брой византийски, западни и източни извори. Макар и да се различават в детайли, всички са единодушни, че през 718 г. арабите претърпяват нечувано дотогава поражение от българите.
Още в началото на обсадата българите се явяват в тила на противника и голяма част от вражеската войска е унищожена. Опасността за арабите е толкова голяма, че се налага сухопътната им армия да обгради лагера си с 2 окопа — единият срещу Константинопол, а другият срещу българите. В тази война арабите проявяват изключителна упоритост въпреки неблагоприятните климатични условия — зимата била незапомнено студена, цели 100 дни земята била покрита със сняг. През лятото на 718 г. арабите провеждат решително сражение с българите, но претърпяват поражение. Според летописеца Теофан в конфликта загиват 22 000 араби, а Зигеберт говори за 30 000 жертви. Константинопол е спасен, а името на България се разнася по всички краища на тогавашния свят.
Широко се пропагандира от много историци, че победата на Тервел, както по-късно и победата при Поатие (дн. Франция) на франкския майордом Карл Мартел над арабите са двете събития, които не позволяват на арабите да проникнат дълбоко във вътрешността на Европа. Въпреки победата на Тервел обсадата продължава още 2 мес.
Блокадата по море е свалена на 15 август 718 г., точно 1 г. след началото на обсадата. При оттеглянето си оределият арабски флот е сполетян от буря и само 5 кораба се добират до Сирия. Арабските летописци оценяват загиналите по време на похода на около 100 000 души. Победата на коалицията, ръководена от Лъв III Исавър, в която освен Византия и България влизат хазари, арменци както и представители на други етнически групи от кавказкия регион, над армиите на Арабския халифат спира исляма на източната граница на Мала Азия за около 6 века.
4. Анастасий II — Лъв III
    През 719 г. Тервел за пореден път се меси в делата на Византия. Сваленият византийски император Анастасий II привлича на своя страна част от аристокрацията и организира заговор за свалянето на император Лъв III Исавър. Привържениците на Анастасий II го съветват да потърси помощта на българския Тервел — изборът е продиктуван най-вече от мощта на българския владетел и авторитета му на човек, способен да доведе до успешен край всяко начинание.
Тервел не се поколебава нито за миг: той приел Анастасий II, обещал му помощ, „дал му войска и 50 кентинария злато“ (1 кентинарий се равнявал на 7200 номизми), т. е. Тервел подпомага претендента за византийския престол с огромната сума от 360 000 златни монети. Начело на българските войски узурпаторът се отправя срещу Константинопол, но акцията му излиза неуспешна, тъй като столичните жители отказват да го пуснат в града.
Междувременно Лъв III изпраща писмо до Тервел, като го заклева да спазва договорите, да предпочете мира пред войната и да предаде заговорниците. Подействат не толкова укорите и заплахите, колкото фактът, че Анастасий е изоставен от привържениците си. Тервел къса връзките си с узурпатора и изтегля войските си. За да потвърди „лоялността“ си към договорите, Тервел изпраща на Лъв III много от заговорниците, които избягват в Плиска.
5. Семейство
    Няма сигурни сведения относно семейството на хан Тервел. Известно е, че през 705 г. в договореностите между българският хан и сваления византийски император Юстиниан II е предвиден и брак между хан Тервел и малолетната дъщеря на Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) Анастасия, от първата му съпруга Евдокия. След възкачването си на престола в Константинопол, Юстиниан II отказва да изпълни това условие от договореностите с българския хан и бракът не се осъществява.