Хан Кубрат

Вчера се рзказваше за Хан Органа. Днес е ден за племенника му Хан Кубрат. Кубра̀т е владетел от рода Дуло, обединил българите северно от Кавказ и Черно море и създал могъщ племенен съюз наречен Стара Велика България, известна също като Оногурия.
1. Хронология
    Главни извори за Велика България и Хан Кубрат са ромейските хроники на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, които черпят информацията си от по-стари източници.
Не е известна точната година на раждане на Хан Кубрат. Така нареченият „Именник на българските ханове“ сочи, че Хан Кубрат е управлявал 60 години, но това може да е била и продължитеността на живота му. Някои български учени, сред които и Божидар Димитров, твърдят че той създава Велика България през 632 г.^[3]
Според хрониките на Теофан Изповедник и Никифор Константинополски Хан Кубрат умира „през годините на Константин, който управлявал на Запад“. Предполага се, че става дума за император Констант II, управлявал между 641 и 668 г. и който прекарва последните години от управлението си в Италия. Находките от Малая Перешчепина, свързвани със смъртта на Хан Кубрат, дават основание тя да се датира около 650 г.^[4]
Първата му поява на историческата сцена, засвидетелствана от изворите, е като предводител на част от съюзните на Византия тюркутски войски (по-скоро българо-хазарски като състав), които подпомогнали император Ираклий през 621 г. в борбата му с персите.^[5] Ако за година на смъртта му се приеме 650 г., то следва Хан Кубрат да е бил роден около 590 г., което го прави достатъчно възрастен за да предвожда българските отряди през 621 г.
2. Произход
    Хан Кубрат произхожда от племето на кутригурите, които по това време са под властта на Аварския хаганат и населяват земите между реките Дон и Днестър. Според някои историци Хан Кубратовата майка е от прабългарския род Ерми, тъй като от този род е вуйчото Хан Органа, тоест братът на майка му, който се явява и негов регент докато Хан Кубрат бил във Византия, а по бащина линия Хан Кубрат произхожда от рода Дуло. Потвърждение на това е обстоятелството, че по същото време в Средна Азия съществува племенният съюз Дулу, който заедно с друг съюз - Нушибе, е държавотворчески фактор за Западнотюркския хаганат. Китайските източници определят Моходу Хеу като произхождащ именно от племената Дулу. Това обстоятелство, както и роднинската му връзка с Хан Кубрат, са и основните твърдения в подкрепа на хипотезата за тюркския произход на Дуло. Тази практика — владетел от един народ да управлява друг народ — не е необичайна за Европа - така например хагани от рода Ашина управляват хазарите, а варяги управляват русите, австрийските аристократи от рода Сакс-Кобург-Гота управляват българите до 1944 г.

3. В Константинопол
    Хан Кубрат прекарва известно време в Константинопол, където е покръстен и се сближава с император Ираклий. Изворите сочат, че изгнанието на Хан Кубрат се наложило поради междуособните борби възникнали в Западнотюркския каганат.
Свидетелства за вероятното покръстване на българския владетел бяха открити при разкопките на неговия некропол в Малая Перешчепина, в Украйна. Дали християнството е било отстоявано от него след бъдещото му издигане, или е било изоставено като несъвместимо с положението му е неясно, но най-вероятно е било следвано от него до смъртта му, предвид придружаващите погребението му предмети, указващи това. През 628 г.в Западнотюркския каганат избухва гражданска война, в която две групировки се борят за престола.4. Велика България
    През 604 г. могъщият Тюркски хаганат се разпада на две части — източна и западна. Земите на прабългарите (на север и изток от Черно море) остават в Западнотюркския хаганат, управляван от хагани от тюркския род Ашина.
През 628 г. уногундурите и утигурите (две от трите основни прабългарски племена, заедно с кутригурите), предвождани от Моходу Хеу (според някои Хан Органа), въстават срещу хагана и Моходу Хеу се възкачва на каганския престол под името Сибир/Шибир хан, известен също и като Тукъй хан, означаващо на прабългарски език, че е роден или поел управлението в годината на коня. През същата 628 г. начело на българите в западните краища на хаганата е поставен (или се издига) Хан Кубрат. Тази война завършва през 632 г. със смъртта на Шибир хан. Впоследствие Хан Кубрат отцепва българските земи от хаганата, поставяйки началото на Велика България.
Втората война на Хан Кубрат е срещу Арабския халифат. През годините на управление на третия халиф - Осман, през 648 г. една арабска войска (ок. 20 хил. души) пресича прохода Дербент в източната част на Голям Кавказ и нахлува в земите на българските племена барсали (или барсили, а в по-късни времена — берсула), които по това време са част от Велика България. С изключение на тези войни, при това водени извън границите на страната, във външнополитически аспект първата половина на управлението на Хан Кубрат е спокойна. На юг са поддържани близки отношения с Византия на Ираклий (двете държави сключват съюзнически договор през 634 г. - едновременно израз на подкрепата на Византия за новата държава, а от българска страна — отказ от нашествия), а и след това, без обаче те да прераснат в по-ангажиращо обвързване на България с Византия. На запад и север положението е спокойно, на изток хазарите, подчинени на Западнотюркския хаганат, биват въвлечени активно в междуособните борби и не представляват заплаха.
В така развилата се ситуация започват да назряват все още далечни проблеми през втората половина на 40^-те години. Това е времето на голямото настъпление на китайската държава Тан в Средна Азия. През 647 г. пада Самарканд, през 651 г. рухва и Западнотюркският хаганат, през 653 г. бива превзета и Бухара. Последица от това са бягството на върхушката на западните тюрки и остатъците от техните армии (ок. 40 хил. души) в земите на хазарите, между р. Емба и р. Волга, и отвъд Волга, в териториите на съвр. Калмикия, Астрахан и Северен Дагестан. На тези земи през 650 г. е основан Хазарският каганат, начело на когото застават тюркски хагани от рода Ашина.
5. Смърт
    Хан Кубрат, според повечето мнения, умира ок. 668 г. Управлението на държавата наследява най-големият му син — Баян, наричан още Бат-Баян или Безмер (в Именник на българските ханове).
Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Хан Кубрат съветва петимата си синове Бат-Баян, Котраг, Аспарух и двама неназовани да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си.^[6] През 671 г. от изток в България нахлуват армиите на Хазария и за по-малко от година разгромяват българската държава, като завладяват основната част от територията ѝ. Племената кутригури и част от уногундурите, начело с Аспарух се задържат на Днепър, а утигурите и друга част от уногундурите, начело с Котраг, се оттеглят на север по Дон и се заселват при сливането на Волга и Кама. Няма съмнение, че покоряването и на тези две части от българите е било по силите на Хазария и би било въпрос на време, ако по същото време от юг през Кавказ не се усилват арабските набези, което отклонява основната част от хазарските сили в тази посока и изобщо ангажира по-голямата част от енергията на Хазария през следващите 90 години, което може би спасява Централна Европа от ново нахлуване, подобно на аварското 100 години преди това.
6. Оценка и роля в историята
    Хан Кубрат безспорно е от най-значимите личности в българската история, най-вече с обстоятелството, че обединява прабългарите и първи дава тласък на бъдещата трайна българска държавност, изразила се впоследствие в съществуването на Дунавска и Волжка Българии. Това обединение е нетрайно и се разпада веднага след смъртта му, но това е резултат не толкова на някакви слабости на самия Хан Кубрат колкото на спецификата на обществените отношения на прабългарите тогава, които като повечето конни народи били по-силно свързани с родовото и племенно начало, отколкото с единна държава.