Хан Аспарух

Досега в История на България: Хан Органа-първият владетел на Стара Велика България. По-късно племеника на Органа, Хан Кубрат го наследва. Той е известен като владетеля на Стара Велика България (но не е единствения хан на Велика България) и нещо което по-късно ще рзберете.
Продължеие на Хан Батбаян:.. Хан Аспарух тръгнал към Византия с хората си. Когато стигнал Дунав (през 680 г.) си видял хубавата Дунавска равнина. Затова решил да премине Дунав. През 681 г. успял да премине Дунав и се бил с Византия. Побидителят бил Хан Аспарух. След това техният враг Византия признал че има нова държава-България. Тогава Аспарух станал "хан". (Спомняте ли си как ви казах че има и второ нещо с което е известен Хан Кубрат, е то е че е баща на Хан Аспарух)
Хан Аспарухе български владетел, основател на Дунавска България. Той е трети син на Хан Кубрат, основателя на Стара Велика България.
Повечето съвременни изследователи предполагат, че Аспарух е носил титлата хан, но от началото на 80-те години на 20 век в българската историография започва да се налага транскрипцията кан. В останалите езици разлика между тези титли няма. В най-ранния достигнал до нас препис на Именника на българските ханове, от края на XV век, Аспарух и неговите предшественици са наречени князе.
1. Произход и дейност до 671 г.
   
Аспарух произхожда от рода Дуло, който е управляващ род във Велика България от 628 г. Не е известна точната година на неговото раждане, но се предполага че е загинал ок. 700 г. в битка с хазарите. В Именника на българските ханове се казва, че е живял 61 години т.е. трябва да е роден ок. 639–640 г. През 70-те години Аспарух преминава река Дунав с неголяма група от прабългари, която според запазен източник от 12 век наброявала около 10,000 души. В тази връзка варират и оценките за числеността на Дунавските прабългари, като някои учени приемат, че 10,000 е бил броят само на въоръжените мъже.^[3][4][5][6] Вероятно част от хората му остават северно от реката, като щит срещу хазарите.^[7] Това все пак са само хипотези, защото на този етап не може да се даде прецизна оценка за броя на Аспаруховите прабългари.^[8][9]
Предвид постоянната заплаха от хазарски атаки от изток, към 671 г. Аспарух се преселва при устието на р. Дунав.^[10] Не може да се предполага някаква първоначална враждебност от страна на Аспарух спрямо Византия на чиито граници се заселил. Преследван от хазарите и чувствайки се от една страна в недостатъчна безопасност в новото си местоживелище, а от друга — слаб поради малобройността на ордата си, той е принуден да търси съюз с византийците. Последвалото преминаване на Дунав става със съгласието на византийското правителство, което определя място за поселението в зоната около устието на Дунав, като възлага на прабългарите охранителни функции. Възползвайки се от критичното положение на Империята в този период, Аспарух постепенно започва да разширява владенията си в Малка Скития. Така той по-късно достига до най-тясното място между Дунав и Черно море (днешния Канал Дунав – Черно море), където е спрян от византийско укрепление — земен вал и ров. Това обстоятелство, както и тревогата от евентуално подчинение и включване на дунавските славяни в нов племенен съюз провокира и похода на император Константин IV Погонат срещу прабългарите през 680 г.^[11]
Реално тази война е провокирана през 672 г., със завладяването от прабългарите на част от Северна Добруджа,^[12] но до 679 г. Византия е ангажирана с тежкия конфликт с Арабския халифат, достигнал върха си с обсадата на Константинопол между 674 и 678 г. Византийските хронисти указват за неколкократни грабителски походи на прабългарите в пределите на Византия, но ангажираността на империята на юг не ѝ позволявала нищо освен чисто пасивни, отбранителни действия. Разгромът на арабите дава възможност на способния и енергичен император Константин IV да насочи вече активно вниманието си на север и да направи опит да отблъсне българската заплаха.
2. Дейност от 681 до 701 г.

   
На юг, договорът от 681 г. изглежда само временно възпира български нахлувания и грабежи във византийска Тракия. Източниците свидетелстват за едно по-значително навлизане през 688 г., когато българските войски нападат византийските при устието на р. Марица, при връщането им от поход в Южна Македония (походът на Юстиниан II срещу македонските славяни). Сведенията за изхода от сражението са неясни, и явно то е без категорична победа за българите или за ромеите, но Византия успява да пресели значителни славянски маси в Мала Азия, каквато е една от целите на нейните действия. Други източници обаче сочат инициативата у Византия, в опит за реванш за 680 г. и независимо от похода срещу македонските славяни. Според тях, военните действия започват през 688 и продължават до 689-690 г. и първоначално щастието е на византийска страна, но на връщане юстиниановите войски са издебнати от българите някъде в Тракия и претърпяват тежко поражение. Впрочем, конфликтът няма трайни последици за нито една от страните.
На северозапад съществува напрежение между българи и авари още от времето на Хан Кубрат. При Хан Аспарух са спорни земите между река Искър, Стара планина, река Олт и Карпатите. Макар изходът от него да е неясен, несъмненото присъствие в територията на България занапред на горепосочените земи подсказва за успешният му за България изход.
На североизток от Дунава, откъм Хазарския хаганат идва през този период главната заплаха за българската териториална цялост. Няма съмнение, че отстояването на границата по р. Днепър(според някои изследователи — Днестър) е била най-важната външнополитическа задача за Аспарух. За значителната опасност свидетелстват и големият брой отбранителни валове, изградени в Добруджа и Влашко против заплахата от север. Най-вероятно е военните действия между двете държави да са били непрекъснати през целият период. Въпреки това, в отделни моменти несъмнено е имало и значителни настъпления на запад, обуславящи и личното участие на Аспарух във военните действия. Съществува хипотеза, че археологическият паметник при Вознесенка на брега на река Днепър е гробът на Аспарух, макар че предназначението на обекта и връзката му с българите е спорна.3. Оценка на управлението
     В годините на тежка криза Хан Аспарух е човекът създал Първата българска държава и утвърдил ролята ѝ на европейската политическа сцена.
Повечето български и чуждестранни автори приемат, че основите на Българската държава са положени от Аспарух през 679-681 година, на територията на тогавашната византийска провинция Долна Мизия.
Някои медиевисти подкрепят хипотезата, че съществува континуитет между Стара Велика България и създадената от Аспарух, българска държава на Дунав.
4. Съвременни аспекти
    Хан Аспарух е избран под номер 3 в класацията „Великите българи“  на Българската национална телевизия. Името му носи град Исперих и на него са наречени улици в много български градове. На основателя на България са посветени и много книги и филми. Сред най-големите мостове в България е Аспаруховият мост във Варна.