Хан Севар

За момента изброихме толкова много владетели:
-Хан Органа
-Хан Кубрат
-Хан Батбаян
-Хан Аспарух
-Хан Тервел
-и Хан Кормесий.
Днес се нарежда и Хан Севар на опашката.
Хан Севар е български владетел, управлявал България в периода от 738 до 753 година (според Васил Златарски: 724-739, Моско Москов: 721-737, Иван Венедиков: 722-738). Той е четвъртият по ред български владетел в Именника на българските канове. Единствените доказано автентични сведения за кан Севар идват от Именника на българските канове. Той произхожда от управляващия род, т.е. е правнук на хан Аспарух. Историците смятат, че той е последният владетел от рода Дуло. По време на неговото управление, продължило 15 години, няма сведения за сблъсъци с Византийската империя.
Летописът с оспорвана и недоказана автентичност Джагфар тарихъ от (17^-ти век) представя Севар като сина и наследника на Кормесий, който по непотвърдени данни бил убит от болярите си. В Джагфар тарихъ също се предполага, че самият Севар бива детрониран и умира две години след низвергването си. Същият този източник посочва Севар като баща на иначе неизвестния Кермек, който пък се посочва като баща на кановете Азан Тукта (обединяване на Хан Паган и Хан Токту) и Хан Кардам.

Хан Кормесей

Вчера се разказваше за спасителят на Европа, Хан Тервел. Днес се рзказва за "Третия Български Господар",той не е вписан  в Именника на Българските Владетели и се казва Хан Кормесей.
Хан Кормесей се смята за третия владетел на България. Името на третия български владетел липсва в Именника на българските ханове. Отбелязано е само, че е управлявал 28 години и произхожда от владетелския род Дуло, т.е.: бил е непосредствен приемник на Хан Тервел. Името на този „неизвестен“ владетел било Кормес или Кормисий, както са го записали западните хронисти — според изричните им твърдения Хан Кормесий бил „третият господар на българите“.
Впрочем това име се среща още по повод на събитията от мирния договор през 716 г. Според византийския хронист Теофан Изповедник от българска страна този договор e подписан от Кормесий. Но от други данни знаем с положителност, че по това време начело на българската държава стои хан Тервел. На това основание някои изследователи твърдят, че Кормесий бил съвладетел на Тервел и в качеството си на негов съуправител сключва договора от 716 г. Името на Кормесий е записано и в надписите около Мадарския конник. В запазената част от текста става дума за ежегодни данъчни вноски от злато, които Кормесий получава от василевса — изглежда, че при управлението мирният договор бива възобновен. В края на надписа се говори за развалянето на отношенията и за отстъпването на едно езеро на Византийската империя.
В „Именника на прабългарските владетели” името на Кормесий отсъства, но е включено неясно изречение, което се тълкува различно от изследователите. Според Иванов И.Т. проблемите с това изречение отпадат, ако се приеме, че Кормесий е имал второ владетелско име – Твирем (както Органà – Гостун, Кубрат –Курт, бат Баян – Безмер), с което име той присъства в Именника по начин, характерен и за останалите владетели. Повече сведения за кан Кормесий понастоящем не са налични. Фактът, че при управлението му не са отбелязани военни действия между българи и ромеи, дава да се разбере, че е поддържал мирни отношения с империята.

Хан Тервел

Вчера се разказваше за хана който нямал такава мисия като никой друг (даже и Борис 1). Той е основателят на България, Хан Аспарух. 701 година синът му Тервел е обявен за хан. Той е препазил цяла Европа като Арабите нападали Византия. Тогава инператорът го помолил да им помогне. Позворили му да мине Босвура и спасил Византия. Всъшност това е било спасение на Европа защото единия от двата начини да я стигнат. И плучил титлата Кесар.
Тѐрвел e вторият владетел на България. Според Именника на българските ханове той наследява Аспарух.
Източниците днес показват различни данни за периода на управлението му 700-721 (701-718) г. През 705 г. е въздигнат от император Юстиниан в римската имперска титла кесар, с което се създава прецедент в историята. Вероятно е бил християнин, подобно на дядо си Кубрат.^[ Източната и западната християнска църква го е канонизирала за светец — свети Тривелий Теоктист, спасител на Европа.
1. Съюзът с Юстиниан II
     През 705 г. Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) бяга от заточение в Херсон, Кримския полуостров и след много премеждия се озовава при Тервел. Двамата сключват сделка — Юстиниан с помощта на 15 000 българи стига до Константинопол и след преврат си връща короната.
Тервел получава областта Загоре (още: Загора), скъпоценни дарове (според легендата Юстиниан кара Тервел да забие копието си в земята и да опре на него щита си. После византийците насипват върху тях злато и скъпоценности докато ги покриват изцяло) и титлата кесар. Тервел получава правата на законен владетел над територии, които доскоро са собственост на Византийската империя.
Изглежда, че Юстиниан допуска този пропуск в имперската доктрина, притиснат от обстоятелствата. Когато се почуства сигурен на престола, той организира поход срещу българите, но е разбит през 708 г. край Анхиало (днешно Поморие).
След убийството на Юстиниан през 711 г. Тервел продължава да се намесва в делата на Империята. Българите ежегодно извършват походи на територията на империята, като този през 716 г. достига до Константинопол. Арабската заплаха и предстояща обсада на византийската столица карат правителството на империята да започне мирни преговори с българите. През 716 г. е сключен мирен договор с новия император Теодосий III, който гласи:

• Византийската империя се задължава да дари на България скъпи червени кожи — символ на царска власт и величие;
• Византийската империя признава българските граници, като в тях влиза областта Загоре;
• двете държави се задължават да си предават емигрантите, които са обвинени в заговор срещу законния владетел;
• право на внос имат само стоки, снабдени с държавен печат. В противен случай подлежат на конфискация — това се смята за първия случай в историята на Европа на клауза в договор, уреждаща икономически проблем.

От Тервел е най-вероятно е създаден най-старият и най-внушителен старобългарски монумент, запазен в Европа — барелефът Мадарски конник като мемориал в чест на бог Тангра, на победите над Византия, в памет на неговия баща Аспарух и в израз на величието на Българската държава.
2. Възможно покръстване
    На намерените досега изображения Тервел е изобразяван с християнски символи. На медальон, принадлежащ вероятно на Тервел, открит през 1972 г., е гравиран древен надпис, който гласи: „Богородице, пази кесаря Тервел“.^[1] Това подкрепя теорията, че всъщност по вероизповедание Тервел е бил християнин. Тази теория се възприема от ст.н.с. Божидар Димитров и редица български учени. Също така според Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“ Тервел е не само християнин, но и се явява първият български светец.^[3] Поради това някои изследователи приемат, че почитаният от БПЦ светец Тривелий Теоктист е самият Тервел.
3. Войната с арабите през 716-717 г.
    На 25 март 717 г. за византийски император е коронясан Лъв III Исавър, поставил началото на Сирийската династия. През лятото на същата година Маслама, брат на арабския халиф Сюлейман, преминава Дарданелите и блокира по суша Константинопол с 200-хилядна армия. Флотът на арабския пълководец също е огромен — според арабски източници наброява 2500 кораба. Египетски моряци-християни дезертират от арабския флот и дават ценна информация на Лъв III Исавър за тактиката и намеренията на Маслама. С помощта на гръцки огън императорът разгромява вражеския флот.
Още през 717 г., осланяйки се на договора с България, империята се обръща за помощ към Тервел, който незабавно се отзовава. Стълкновението между българи и араби пред стените на Константинопол намира отражение в значителен брой византийски, западни и източни извори. Макар и да се различават в детайли, всички са единодушни, че през 718 г. арабите претърпяват нечувано дотогава поражение от българите.
Още в началото на обсадата българите се явяват в тила на противника и голяма част от вражеската войска е унищожена. Опасността за арабите е толкова голяма, че се налага сухопътната им армия да обгради лагера си с 2 окопа — единият срещу Константинопол, а другият срещу българите. В тази война арабите проявяват изключителна упоритост въпреки неблагоприятните климатични условия — зимата била незапомнено студена, цели 100 дни земята била покрита със сняг. През лятото на 718 г. арабите провеждат решително сражение с българите, но претърпяват поражение. Според летописеца Теофан в конфликта загиват 22 000 араби, а Зигеберт говори за 30 000 жертви. Константинопол е спасен, а името на България се разнася по всички краища на тогавашния свят.
Широко се пропагандира от много историци, че победата на Тервел, както по-късно и победата при Поатие (дн. Франция) на франкския майордом Карл Мартел над арабите са двете събития, които не позволяват на арабите да проникнат дълбоко във вътрешността на Европа. Въпреки победата на Тервел обсадата продължава още 2 мес.
Блокадата по море е свалена на 15 август 718 г., точно 1 г. след началото на обсадата. При оттеглянето си оределият арабски флот е сполетян от буря и само 5 кораба се добират до Сирия. Арабските летописци оценяват загиналите по време на похода на около 100 000 души. Победата на коалицията, ръководена от Лъв III Исавър, в която освен Византия и България влизат хазари, арменци както и представители на други етнически групи от кавказкия регион, над армиите на Арабския халифат спира исляма на източната граница на Мала Азия за около 6 века.
4. Анастасий II — Лъв III
    През 719 г. Тервел за пореден път се меси в делата на Византия. Сваленият византийски император Анастасий II привлича на своя страна част от аристокрацията и организира заговор за свалянето на император Лъв III Исавър. Привържениците на Анастасий II го съветват да потърси помощта на българския Тервел — изборът е продиктуван най-вече от мощта на българския владетел и авторитета му на човек, способен да доведе до успешен край всяко начинание.
Тервел не се поколебава нито за миг: той приел Анастасий II, обещал му помощ, „дал му войска и 50 кентинария злато“ (1 кентинарий се равнявал на 7200 номизми), т. е. Тервел подпомага претендента за византийския престол с огромната сума от 360 000 златни монети. Начело на българските войски узурпаторът се отправя срещу Константинопол, но акцията му излиза неуспешна, тъй като столичните жители отказват да го пуснат в града.
Междувременно Лъв III изпраща писмо до Тервел, като го заклева да спазва договорите, да предпочете мира пред войната и да предаде заговорниците. Подействат не толкова укорите и заплахите, колкото фактът, че Анастасий е изоставен от привържениците си. Тервел къса връзките си с узурпатора и изтегля войските си. За да потвърди „лоялността“ си към договорите, Тервел изпраща на Лъв III много от заговорниците, които избягват в Плиска.
5. Семейство
    Няма сигурни сведения относно семейството на хан Тервел. Известно е, че през 705 г. в договореностите между българският хан и сваления византийски император Юстиниан II е предвиден и брак между хан Тервел и малолетната дъщеря на Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) Анастасия, от първата му съпруга Евдокия. След възкачването си на престола в Константинопол, Юстиниан II отказва да изпълни това условие от договореностите с българския хан и бракът не се осъществява.   

Хан Аспарух

Досега в История на България: Хан Органа-първият владетел на Стара Велика България. По-късно племеника на Органа, Хан Кубрат го наследва. Той е известен като владетеля на Стара Велика България (но не е единствения хан на Велика България) и нещо което по-късно ще рзберете.
Продължеие на Хан Батбаян:.. Хан Аспарух тръгнал към Византия с хората си. Когато стигнал Дунав (през 680 г.) си видял хубавата Дунавска равнина. Затова решил да премине Дунав. През 681 г. успял да премине Дунав и се бил с Византия. Побидителят бил Хан Аспарух. След това техният враг Византия признал че има нова държава-България. Тогава Аспарух станал "хан". (Спомняте ли си как ви казах че има и второ нещо с което е известен Хан Кубрат, е то е че е баща на Хан Аспарух)
Хан Аспарухе български владетел, основател на Дунавска България. Той е трети син на Хан Кубрат, основателя на Стара Велика България.
Повечето съвременни изследователи предполагат, че Аспарух е носил титлата хан, но от началото на 80-те години на 20 век в българската историография започва да се налага транскрипцията кан. В останалите езици разлика между тези титли няма. В най-ранния достигнал до нас препис на Именника на българските ханове, от края на XV век, Аспарух и неговите предшественици са наречени князе.
1. Произход и дейност до 671 г.
   
Аспарух произхожда от рода Дуло, който е управляващ род във Велика България от 628 г. Не е известна точната година на неговото раждане, но се предполага че е загинал ок. 700 г. в битка с хазарите. В Именника на българските ханове се казва, че е живял 61 години т.е. трябва да е роден ок. 639–640 г. През 70-те години Аспарух преминава река Дунав с неголяма група от прабългари, която според запазен източник от 12 век наброявала около 10,000 души. В тази връзка варират и оценките за числеността на Дунавските прабългари, като някои учени приемат, че 10,000 е бил броят само на въоръжените мъже.^[3][4][5][6] Вероятно част от хората му остават северно от реката, като щит срещу хазарите.^[7] Това все пак са само хипотези, защото на този етап не може да се даде прецизна оценка за броя на Аспаруховите прабългари.^[8][9]
Предвид постоянната заплаха от хазарски атаки от изток, към 671 г. Аспарух се преселва при устието на р. Дунав.^[10] Не може да се предполага някаква първоначална враждебност от страна на Аспарух спрямо Византия на чиито граници се заселил. Преследван от хазарите и чувствайки се от една страна в недостатъчна безопасност в новото си местоживелище, а от друга — слаб поради малобройността на ордата си, той е принуден да търси съюз с византийците. Последвалото преминаване на Дунав става със съгласието на византийското правителство, което определя място за поселението в зоната около устието на Дунав, като възлага на прабългарите охранителни функции. Възползвайки се от критичното положение на Империята в този период, Аспарух постепенно започва да разширява владенията си в Малка Скития. Така той по-късно достига до най-тясното място между Дунав и Черно море (днешния Канал Дунав – Черно море), където е спрян от византийско укрепление — земен вал и ров. Това обстоятелство, както и тревогата от евентуално подчинение и включване на дунавските славяни в нов племенен съюз провокира и похода на император Константин IV Погонат срещу прабългарите през 680 г.^[11]
Реално тази война е провокирана през 672 г., със завладяването от прабългарите на част от Северна Добруджа,^[12] но до 679 г. Византия е ангажирана с тежкия конфликт с Арабския халифат, достигнал върха си с обсадата на Константинопол между 674 и 678 г. Византийските хронисти указват за неколкократни грабителски походи на прабългарите в пределите на Византия, но ангажираността на империята на юг не ѝ позволявала нищо освен чисто пасивни, отбранителни действия. Разгромът на арабите дава възможност на способния и енергичен император Константин IV да насочи вече активно вниманието си на север и да направи опит да отблъсне българската заплаха.
2. Дейност от 681 до 701 г.

   
На юг, договорът от 681 г. изглежда само временно възпира български нахлувания и грабежи във византийска Тракия. Източниците свидетелстват за едно по-значително навлизане през 688 г., когато българските войски нападат византийските при устието на р. Марица, при връщането им от поход в Южна Македония (походът на Юстиниан II срещу македонските славяни). Сведенията за изхода от сражението са неясни, и явно то е без категорична победа за българите или за ромеите, но Византия успява да пресели значителни славянски маси в Мала Азия, каквато е една от целите на нейните действия. Други източници обаче сочат инициативата у Византия, в опит за реванш за 680 г. и независимо от похода срещу македонските славяни. Според тях, военните действия започват през 688 и продължават до 689-690 г. и първоначално щастието е на византийска страна, но на връщане юстиниановите войски са издебнати от българите някъде в Тракия и претърпяват тежко поражение. Впрочем, конфликтът няма трайни последици за нито една от страните.
На северозапад съществува напрежение между българи и авари още от времето на Хан Кубрат. При Хан Аспарух са спорни земите между река Искър, Стара планина, река Олт и Карпатите. Макар изходът от него да е неясен, несъмненото присъствие в територията на България занапред на горепосочените земи подсказва за успешният му за България изход.
На североизток от Дунава, откъм Хазарския хаганат идва през този период главната заплаха за българската териториална цялост. Няма съмнение, че отстояването на границата по р. Днепър(според някои изследователи — Днестър) е била най-важната външнополитическа задача за Аспарух. За значителната опасност свидетелстват и големият брой отбранителни валове, изградени в Добруджа и Влашко против заплахата от север. Най-вероятно е военните действия между двете държави да са били непрекъснати през целият период. Въпреки това, в отделни моменти несъмнено е имало и значителни настъпления на запад, обуславящи и личното участие на Аспарух във военните действия. Съществува хипотеза, че археологическият паметник при Вознесенка на брега на река Днепър е гробът на Аспарух, макар че предназначението на обекта и връзката му с българите е спорна.3. Оценка на управлението
     В годините на тежка криза Хан Аспарух е човекът създал Първата българска държава и утвърдил ролята ѝ на европейската политическа сцена.
Повечето български и чуждестранни автори приемат, че основите на Българската държава са положени от Аспарух през 679-681 година, на територията на тогавашната византийска провинция Долна Мизия.
Някои медиевисти подкрепят хипотезата, че съществува континуитет между Стара Велика България и създадената от Аспарух, българска държава на Дунав.
4. Съвременни аспекти
    Хан Аспарух е избран под номер 3 в класацията „Великите българи“  на Българската национална телевизия. Името му носи град Исперих и на него са наречени улици в много български градове. На основателя на България са посветени и много книги и филми. Сред най-големите мостове в България е Аспаруховият мост във Варна.

Хан Батбаян

Нали си спомняте че в статия начало споменах че ще се разказва от Стара Велика България до Трето Българско Царство. Е, единствено забравих да спомена групите:
-Стара Велика България
-Първо Българско Царство
-Второ Българско Царство
- и Трето Българско Царство
Обърнах внимание на това, защото тази е последната статия от Стара Велика България. Да си припомним какво стана до момента. Хан Органа е првият хан на Стара Велика България. По-късно го наследил племенника му Хан Кубрат който имал три деца. Първото (Хан Батбаян) го наследил и е днешната тема.
Хан Бат Баян (Големият Баян или Боян; също Бат Бай или Бат Боян) от рода Дуло е последния владетел на Велика България.
Повечето историци идентифицират Бат Баян с Безмер от „Именник на българските ханове“.^[1] Счита се, че е най-големият от тримата сина на Хан Кубрат. По време на управлението на Кубрат, Бат Баян, като най-голям негов син е начело на бащиното си племе — главното и най-многобройно племе на кутригурите. Другите синове на Кубрат управляват останалите две основни български племена — Котраг управлява утигурите, а Хан Аспарух — уногондурите. След смъртта на баща си Хан Батбаян застава начело на племенното обединение. Без сплотяващата воля на Хан Кубрат обаче единството на държавата бързо се разпаднало и избухнали конфликти между братята и водените от тях племена. 
Преди да почине Хан Кубрат заклел синовете си да не се разделят. Но всички освен един тръгнали на рзлични посоки. Този един останал във Велика България докато не я предвзели.
Във следващата публикация утре ще рзберете каво станало покъсно с Хан Аспарух. От тук започва група 2 Първо Българско Царство...

Хан Кубрат

Вчера се рзказваше за Хан Органа. Днес е ден за племенника му Хан Кубрат. Кубра̀т е владетел от рода Дуло, обединил българите северно от Кавказ и Черно море и създал могъщ племенен съюз наречен Стара Велика България, известна също като Оногурия.
1. Хронология
    Главни извори за Велика България и Хан Кубрат са ромейските хроники на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, които черпят информацията си от по-стари източници.
Не е известна точната година на раждане на Хан Кубрат. Така нареченият „Именник на българските ханове“ сочи, че Хан Кубрат е управлявал 60 години, но това може да е била и продължитеността на живота му. Някои български учени, сред които и Божидар Димитров, твърдят че той създава Велика България през 632 г.^[3]
Според хрониките на Теофан Изповедник и Никифор Константинополски Хан Кубрат умира „през годините на Константин, който управлявал на Запад“. Предполага се, че става дума за император Констант II, управлявал между 641 и 668 г. и който прекарва последните години от управлението си в Италия. Находките от Малая Перешчепина, свързвани със смъртта на Хан Кубрат, дават основание тя да се датира около 650 г.^[4]
Първата му поява на историческата сцена, засвидетелствана от изворите, е като предводител на част от съюзните на Византия тюркутски войски (по-скоро българо-хазарски като състав), които подпомогнали император Ираклий през 621 г. в борбата му с персите.^[5] Ако за година на смъртта му се приеме 650 г., то следва Хан Кубрат да е бил роден около 590 г., което го прави достатъчно възрастен за да предвожда българските отряди през 621 г.
2. Произход
    Хан Кубрат произхожда от племето на кутригурите, които по това време са под властта на Аварския хаганат и населяват земите между реките Дон и Днестър. Според някои историци Хан Кубратовата майка е от прабългарския род Ерми, тъй като от този род е вуйчото Хан Органа, тоест братът на майка му, който се явява и негов регент докато Хан Кубрат бил във Византия, а по бащина линия Хан Кубрат произхожда от рода Дуло. Потвърждение на това е обстоятелството, че по същото време в Средна Азия съществува племенният съюз Дулу, който заедно с друг съюз - Нушибе, е държавотворчески фактор за Западнотюркския хаганат. Китайските източници определят Моходу Хеу като произхождащ именно от племената Дулу. Това обстоятелство, както и роднинската му връзка с Хан Кубрат, са и основните твърдения в подкрепа на хипотезата за тюркския произход на Дуло. Тази практика — владетел от един народ да управлява друг народ — не е необичайна за Европа - така например хагани от рода Ашина управляват хазарите, а варяги управляват русите, австрийските аристократи от рода Сакс-Кобург-Гота управляват българите до 1944 г.

3. В Константинопол
    Хан Кубрат прекарва известно време в Константинопол, където е покръстен и се сближава с император Ираклий. Изворите сочат, че изгнанието на Хан Кубрат се наложило поради междуособните борби възникнали в Западнотюркския каганат.
Свидетелства за вероятното покръстване на българския владетел бяха открити при разкопките на неговия некропол в Малая Перешчепина, в Украйна. Дали християнството е било отстоявано от него след бъдещото му издигане, или е било изоставено като несъвместимо с положението му е неясно, но най-вероятно е било следвано от него до смъртта му, предвид придружаващите погребението му предмети, указващи това. През 628 г.в Западнотюркския каганат избухва гражданска война, в която две групировки се борят за престола.4. Велика България
    През 604 г. могъщият Тюркски хаганат се разпада на две части — източна и западна. Земите на прабългарите (на север и изток от Черно море) остават в Западнотюркския хаганат, управляван от хагани от тюркския род Ашина.
През 628 г. уногундурите и утигурите (две от трите основни прабългарски племена, заедно с кутригурите), предвождани от Моходу Хеу (според някои Хан Органа), въстават срещу хагана и Моходу Хеу се възкачва на каганския престол под името Сибир/Шибир хан, известен също и като Тукъй хан, означаващо на прабългарски език, че е роден или поел управлението в годината на коня. През същата 628 г. начело на българите в западните краища на хаганата е поставен (или се издига) Хан Кубрат. Тази война завършва през 632 г. със смъртта на Шибир хан. Впоследствие Хан Кубрат отцепва българските земи от хаганата, поставяйки началото на Велика България.
Втората война на Хан Кубрат е срещу Арабския халифат. През годините на управление на третия халиф - Осман, през 648 г. една арабска войска (ок. 20 хил. души) пресича прохода Дербент в източната част на Голям Кавказ и нахлува в земите на българските племена барсали (или барсили, а в по-късни времена — берсула), които по това време са част от Велика България. С изключение на тези войни, при това водени извън границите на страната, във външнополитически аспект първата половина на управлението на Хан Кубрат е спокойна. На юг са поддържани близки отношения с Византия на Ираклий (двете държави сключват съюзнически договор през 634 г. - едновременно израз на подкрепата на Византия за новата държава, а от българска страна — отказ от нашествия), а и след това, без обаче те да прераснат в по-ангажиращо обвързване на България с Византия. На запад и север положението е спокойно, на изток хазарите, подчинени на Западнотюркския хаганат, биват въвлечени активно в междуособните борби и не представляват заплаха.
В така развилата се ситуация започват да назряват все още далечни проблеми през втората половина на 40^-те години. Това е времето на голямото настъпление на китайската държава Тан в Средна Азия. През 647 г. пада Самарканд, през 651 г. рухва и Западнотюркският хаганат, през 653 г. бива превзета и Бухара. Последица от това са бягството на върхушката на западните тюрки и остатъците от техните армии (ок. 40 хил. души) в земите на хазарите, между р. Емба и р. Волга, и отвъд Волга, в териториите на съвр. Калмикия, Астрахан и Северен Дагестан. На тези земи през 650 г. е основан Хазарският каганат, начело на когото застават тюркски хагани от рода Ашина.
5. Смърт
    Хан Кубрат, според повечето мнения, умира ок. 668 г. Управлението на държавата наследява най-големият му син — Баян, наричан още Бат-Баян или Безмер (в Именник на българските ханове).
Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Хан Кубрат съветва петимата си синове Бат-Баян, Котраг, Аспарух и двама неназовани да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си.^[6] През 671 г. от изток в България нахлуват армиите на Хазария и за по-малко от година разгромяват българската държава, като завладяват основната част от територията ѝ. Племената кутригури и част от уногундурите, начело с Аспарух се задържат на Днепър, а утигурите и друга част от уногундурите, начело с Котраг, се оттеглят на север по Дон и се заселват при сливането на Волга и Кама. Няма съмнение, че покоряването и на тези две части от българите е било по силите на Хазария и би било въпрос на време, ако по същото време от юг през Кавказ не се усилват арабските набези, което отклонява основната част от хазарските сили в тази посока и изобщо ангажира по-голямата част от енергията на Хазария през следващите 90 години, което може би спасява Централна Европа от ново нахлуване, подобно на аварското 100 години преди това.
6. Оценка и роля в историята
    Хан Кубрат безспорно е от най-значимите личности в българската история, най-вече с обстоятелството, че обединява прабългарите и първи дава тласък на бъдещата трайна българска държавност, изразила се впоследствие в съществуването на Дунавска и Волжка Българии. Това обединение е нетрайно и се разпада веднага след смъртта му, но това е резултат не толкова на някакви слабости на самия Хан Кубрат колкото на спецификата на обществените отношения на прабългарите тогава, които като повечето конни народи били по-силно свързани с родовото и племенно начало, отколкото с единна държава. 
  

Хан Органа

Днес е ден за Хан Органа. Хан Органа е чичо на Хан Кубрат и владетел на Оногурия или по известна като Стара Велика България от 617-629/630 г.
Някои изследователи отъждествяват Хан Органа с известния от „Именник на българските ханове“ наместник Гостун, докато други отхвърлят такава връзка и смятат Хан Органа за местен владетел, управлявал преди Гостун.
Бат Органа е силна историческа личност описана в много летописи. За Бат Органа има писмени сведения от Китайски, Тюркски, Арменски, Персийски и Византийски източници.
1.  Произход на Бат Органа
     Хан Органа е от знатните Тюркски родове, вероятно от два знатните родовете Ашина и Ерми и син на Тубджак! Неговата сестра е майка на Хан Кубрат от рода Дуло.
2. Бат Органа и Оногурия
   Бат Органа застава начело на Българското племе Утигури които по онова време били зависими от Тюрките около 610 г. През 617 г. с умелата си политика която варирала между Аварският Каганат и Западнотюркски каганат той успява да обедини Утигурите със друго българско племе Кутригури който били зависими от Аварите. Бат Органа не само успял по безкръвен начин да обедини двете най големи Български етнически група но той е поддържал много добри отношения с Аварският Каганат и Византийската империя, не се знае точно коя година Бат Органа е получил титлата Патриций от Византийският император но им не опровержими сведения за това(Пръстенът от Малая Перешчепина) също така се предполага, че самият Бат Органа е приел християнството от Византия. Хан Органа е регент на Хан Кубрат докато той е още дете и по късно когато Хан Кубрат пребивава във Византия. През 619 г. Бат Хан Органа отива в Константинопол и сключва военно политически съюз с Византия. През 628 година Бат Органа и пленникът му Хан Кубрат вдигат въстание против Аварският Каганат и година по късно(629 г.) се освобождават от Аварският Каганат, но все още са зависими от Западнотюркски хаганат. Това се променя през 632 г. когато Оногурия се отделя от Западнотюркски каганат като владетел остава Хан Кубрт.
3. Бат Органа и Западнотюрсксият Каганат
    През 630 г. в Западнотюркски каганат настъпва гражданска война между два от най влиятелните рода Ашина и Дуло.
Бат Органа подкрепян от рода Дуло и Ерми завзел властта в Западнотюркски каганат след като убиват Тон-ябгу каган чичо на Хан Органа от рода Ашина . Само няколко месеца по късно Сы-Джабгу от най влиятелният род Ашина въстава срещу него. Хан Органа разчита на българо-хунските племена, и тюркските племена, Савири, Огузи и Дулу а Ашините начело с Сы-Джабгу на Хазарите, Кипчаките и Печенегите. В разразилата се гражданска война Ашините получили помощ и от Китайците(има го описано в китайски летописи). Хан Органа се опитал да влезе в съюз с империя Тан(Китай) като се ожени за дъщерята на император Ли Шиминь но императора отказва.
4. Смъртта на Бат Органа
   След като не успява да направи съюз с Тан и след няколко поражения Хан Органа побягва към Алтай където се намират неговите съюзници от племето Дулу. Но Сы-Джабгу и неговите съюзници разбират за намеренията на Хан Органа организират капан и убиват Бат Органа.
5. Бат Органа в Историята
    Бат Органа остава в българската история като владетеля обединил част от Българските племена и помогнал за Образуването на Държавата Стара Велика България. В световната история той е познат като владетел на Западнотюркски каганат.  

Начало

Здравейте! Аз съм Йоан Йоцев авторът на: http://joaniozevs.blogspot.com/. Много ме вълнува историята на България. Не защото искам да БЛАГОДАРЯ на Княз Борис 1, а защото е интересно. Ще започнем от Стара Велика България до днес. Всеки ден ще говорим за един владетел.