Хан Савѝн или Сабѝн е монарх, управлявал България от 764 до 766 г. (според Васил Златарски и Иван Венедиков). Той е зет на кан Кормисош от рода Вокил.
Според някои изследователи кан Савин е със славянски произход, поради което името му не присъства в Именника на българските канове. Той води мирни преговори с византийския император Константин V Копронѝм, които отначало биват запазени в тайна. След разкриването на тези преговори е свикан народен събор, на който бива решено България да не се сключва мирен договор с Византия. След събора, изоставен от своите порддръжници, през 766 г. Савин търси убежище в Месемврия (Несебър), от където се отправя към Константинопол. Там той бива приет от василевса, който урежда прехвърлянето на Савиновото семейство от България. През 768 г. Савин присъства на преговорите на Константин V с новия български владетел - Паган, но думите на императора от името на бившия кан не оказват въздействие върху Паган.
Кан Савин прекарва остатъка от живота си като изгнаник в Константинопол.
Няма коментари:
Публикуване на коментар