Хан Телѐц е владетел на България от 760 до 763 г. (според Васил Златарски: 761-764, Моско Москов: 760-763, Иван Венедиков: 761-764). Според Именника на българските ханове той произхожда от рода Угаин и управлява в продължение на три години.
Телец получава властта в резултат на бунта на българите срещу Винех. Византийският летописец Теофан Изповедник описва новия български владетел като „мъж злонравен, на възраст около 30 години“.
Веднага след възцаряването си канът събира войска и опустошава пограничните византийски области. Император Константин V Копроним незабавно отвръща на тези действия. На 16 юни 763 г. той се отправя с войските си на север. В същото време потегля и огромен византийски флот от 800 кораба по море.
Кан Телец привлича на своя страна 20 000 славяни и укрепва проходите в Балкана. Вместо да направи засада на ромеите, той се решава на открито сражение. Сражението при Анхиало (763 г.) започва в пет часа сутринта на 30 юни 763 г., неделя и продължава до вечерта, когато славянските отряди преминават на страната на ромеите. Българите претърпяват тежко поражение, мнозина са убити и пленени. По сведения на патриарх Никифор, самите ромеи също понасят големи загуби. Константин V не посмява да навлезе в старопланинските проходи. Той се връща в Константинопол и тържествено отпразнува победата си, предавайки на столичната тълпа пленниците, които са избити. Българите единодушно посочват Телец като виновник за поражението си. Той и приближените му са убити.
сряда, 19 февруари 2014 г.
Хан Токту
Кан Токту̀ е монарх, управлявал България от 766 до 767 г. Не е ясно от кой род е, но се предполага, че е от рода Угаин.
За Токту патриарх Никифор Констатинополски казва, че е „мъж българин, брат на Баян“. Брат му Баян изглежда е известна личност, щом чрез него се прави характеристика на Токту. Според някои изследователи хан Токту стоял на чело на онези сили, които били противници на засилващото се политическо влияние на Византия.
Управлението на хан Токту продължава по-малко от година. Скоро той се оказва изправен срещу обединените сили на опозицията против провизантийската политика и трябвало да се спаси с бягство в изгнание — интересно е, че предпочита да потърси убежище не в посока Византия, а на север към Дунава. Някъде „в горите на река Дунав“ Токту загива заедно с брат си и мнозина от своите приближени.
За Токту патриарх Никифор Констатинополски казва, че е „мъж българин, брат на Баян“. Брат му Баян изглежда е известна личност, щом чрез него се прави характеристика на Токту. Според някои изследователи хан Токту стоял на чело на онези сили, които били противници на засилващото се политическо влияние на Византия.
Управлението на хан Токту продължава по-малко от година. Скоро той се оказва изправен срещу обединените сили на опозицията против провизантийската политика и трябвало да се спаси с бягство в изгнание — интересно е, че предпочита да потърси убежище не в посока Византия, а на север към Дунава. Някъде „в горите на река Дунав“ Токту загива заедно с брат си и мнозина от своите приближени.
Хан Умор
Хан Умо̀р е монарх, управлявал България едва за 40 дни през 766 г. Според Именника на българските ханове, Умор е от рода Укил (Вокил).
Опитите на кан Сабин за помиряване с Византия довеждат до недоволство в България и той бива принуден да избяга в Месемврия, а оттам при Константин V Копроним. Макар през 763 г. да бива сключен мирен договор с Византия, Сабин не се завръща в България.
През 766 г., в 3 индиктион, а по прабългарския календар в годината дилом (на змията) в месец тутом (четвърти), Сабин поставя на свое място Умор, който като него произхожда от рода на кан Кормисош — Вокил. Но управлението на кан Умор продължава едва 40 дни. Токту и брат му Баян от рода Угаин вдигат бунт и го свалят от престола.
Опитите на кан Сабин за помиряване с Византия довеждат до недоволство в България и той бива принуден да избяга в Месемврия, а оттам при Константин V Копроним. Макар през 763 г. да бива сключен мирен договор с Византия, Сабин не се завръща в България.
През 766 г., в 3 индиктион, а по прабългарския календар в годината дилом (на змията) в месец тутом (четвърти), Сабин поставя на свое място Умор, който като него произхожда от рода на кан Кормисош — Вокил. Но управлението на кан Умор продължава едва 40 дни. Токту и брат му Баян от рода Угаин вдигат бунт и го свалят от престола.
Хан Савин
Хан Савѝн или Сабѝн е монарх, управлявал България от 764 до 766 г. (според Васил Златарски и Иван Венедиков). Той е зет на кан Кормисош от рода Вокил.
Според някои изследователи кан Савин е със славянски произход, поради което името му не присъства в Именника на българските канове. Той води мирни преговори с византийския император Константин V Копронѝм, които отначало биват запазени в тайна. След разкриването на тези преговори е свикан народен събор, на който бива решено България да не се сключва мирен договор с Византия. След събора, изоставен от своите порддръжници, през 766 г. Савин търси убежище в Месемврия (Несебър), от където се отправя към Константинопол. Там той бива приет от василевса, който урежда прехвърлянето на Савиновото семейство от България. През 768 г. Савин присъства на преговорите на Константин V с новия български владетел - Паган, но думите на императора от името на бившия кан не оказват въздействие върху Паган.
Кан Савин прекарва остатъка от живота си като изгнаник в Константинопол.
Според някои изследователи кан Савин е със славянски произход, поради което името му не присъства в Именника на българските канове. Той води мирни преговори с византийския император Константин V Копронѝм, които отначало биват запазени в тайна. След разкриването на тези преговори е свикан народен събор, на който бива решено България да не се сключва мирен договор с Византия. След събора, изоставен от своите порддръжници, през 766 г. Савин търси убежище в Месемврия (Несебър), от където се отправя към Константинопол. Там той бива приет от василевса, който урежда прехвърлянето на Савиновото семейство от България. През 768 г. Савин присъства на преговорите на Константин V с новия български владетел - Паган, но думите на императора от името на бившия кан не оказват въздействие върху Паган.
Кан Савин прекарва остатъка от живота си като изгнаник в Константинопол.
Хан Винех
Хан Винѐх е монарх, управлявал България от 756 до 760 г. (Васил Златарски: 756-761, Моско Москов: 754-760, Иван Венедиков: 754-760). Според Именника на българските канове Винех е от рода Укил (Вокил).
През 756 г. Констанитин V Копроним предприема пореден поход срещу България. Водената лично от императора сухопътна войска се среща с българите при крепостта Маркели (днешен Карнобат). В битката при Маркели кан Винех е разбит и принуден да сключи мир с византийците, като изпрати заложници в Константинопол. През 759 г. ромеите отново нахлуват в България, но са пресрещнати и разгромени в битката при Верегава. Въпреки всичко канът желаел мир с Империята, което му спечелва ненавистта и неодобрението на болярите за което заплаща с живота си. Родът му също е избит.
През 756 г. Констанитин V Копроним предприема пореден поход срещу България. Водената лично от императора сухопътна войска се среща с българите при крепостта Маркели (днешен Карнобат). В битката при Маркели кан Винех е разбит и принуден да сключи мир с византийците, като изпрати заложници в Константинопол. През 759 г. ромеите отново нахлуват в България, но са пресрещнати и разгромени в битката при Верегава. Въпреки всичко канът желаел мир с Империята, което му спечелва ненавистта и неодобрението на болярите за което заплаща с живота си. Родът му също е избит.
Хан Кормисош
Хан Кормисо̀ш е от рода Вокил и управлява България в периода 737 – 756 г. (според Васил Златарски: 739-756, Моско Москов: 737-754, Иван Венедиков: 738-755). Според Именника на българските ханове, той узурпира престола след насилственото отстраняване на Севар.
При управлението на този владетел започват продължителни войни с Византийска империя, подбудени от император Константин V Копроним с преселваните от него заселници от Армения и Сирия в областта Тракия, както и с дейността по усиленото възстановяване на крепости по границата с България.
През 756 г. Кормисош предприема поход срещу Византийската империя, който завършва с голямо поражение за българската войска пред стените на Константинопол. Историците считат това поражение като най-вероятната причина за падането на Кормисош от престола.
Управлението на Кормисош бележи началото на поредицата преврати и насилия в българската държава през втората половина на 8 век. Принципът на монархическото начало е поставен под съмнение от амбициите на силните прабългарски родове.
При управлението на този владетел започват продължителни войни с Византийска империя, подбудени от император Константин V Копроним с преселваните от него заселници от Армения и Сирия в областта Тракия, както и с дейността по усиленото възстановяване на крепости по границата с България.
През 756 г. Кормисош предприема поход срещу Византийската империя, който завършва с голямо поражение за българската войска пред стените на Константинопол. Историците считат това поражение като най-вероятната причина за падането на Кормисош от престола.
Управлението на Кормисош бележи началото на поредицата преврати и насилия в българската държава през втората половина на 8 век. Принципът на монархическото начало е поставен под съмнение от амбициите на силните прабългарски родове.
Абонамент за:
Публикации (Atom)